
В днешните
напрегнати ежедневия виждаме все по-малко усмихнати хора. Всеки се е забързал
на някъде, вглъбил се е във всеки дребен проблем и забравя за важните неща в
живота. А именно онези малки дребни моменти, които ни карат да се чувстваме
наистина живи. Това може да са миговете, в които топлият летен дъждец гали
кожата ни, или вятъра си играе с косите ни, или слънцето огрява лицето ни. Всяко
едно нещо, колкото и нищожно да ни изглежда, в действителност притежава огромна
„магическа сила“, която е способна да промени нас самите и да ни направи
по-добри.
Спестявайки усмивките си, ние подтискаме част от себе си, онази невинна и свободолюбива част, която иска просто да се радва на света около себе си и да изживява всеки миг, пълноценно. Нима сме забравили за нея? Не помним ли онези дни, когато все още се наричахме деца и се радвахме за най-малкото нещо – за това, че слънцето грее, през летните дни или за снега, който пада през зимата? А сега възкликваме „Оффф, каква жега ще е днес!“ или „Ужас, вали сняг!“. Винаги намираме причина поради, която да не се усмихнем, като че ли ние сме хората с най-големите и единствени проблеми в целият свят. Вечно недоволни от всичко! Или ще ни е виновна държавата или работата, или приятелите, или любимите хора, а дори и домашните любимци.


Най-позитивната статия, която съм чел. Наистина ме накара да се замисля :)
ОтговорИзтриванеСлед тази статия - Обещавам да се усмихвам повече :)
ОтговорИзтриване