Забравеното Културно Наследство на Варна

Днешната статия ще бъде малко по-различна от всички писани до сега. Темата, която ще разгледаме не е нито забавна, нито весела, нито сватбена. А точно обратното - доста тъжна и носталгична. Тя ще Ви накара да се замислите. Ще Ви върне назад през годините и ще Ви запрати отново тук в настоящето - грозно, срамно и реално...

Затова, ако не искате да си отворите очите за истинските неща, тук е момента да затворите блога и да продължите да разглеждате снимките и статусите на приятелите си във Facebook. Но ако желаете да почувствате нещо истинско, да се върнете назад в миналото и да станете свидетели на едни престъпления към културата, то тази статия определено ще Ви хареса.

В момента се обръщам към всички, които познават Варна, които живеят тук, които са живели, които са я посещавали и които просто са минавали през нея. Всички Вие, сигурно сте хвърляли по едно око на старите сгради по центъра. Онези рушащи се постройки, които загрозяват и от които всички сме извръщали поглед. Да, сигурна съм, че е така, защото и аз съм го правила. И аз съм минавала стотици пъти покрай тях, виждала съм ги, но едва вчера осъзнах, че никога не съм се вглеждала в тях истински. Не съм си задавала въпросите какво за бога са били някога. 

Но някогашната им красота прозира през днешните олющени фасади, орнаментите им си личат, дори и почти разрушени, падащата мазилка изглежда плашеща и опасна, но някога, те са били едни от най-престижните и атрактивни постройки в града. Срамно е да се каже, че са обявени за паметници на културата, срамно, но вярно... И вместо да ги запазим, както правят във всички европейски държави, ние сякаш умишлено ги оставяме да се рушат.

Ето една малка част от тях:

Хотел "Париж" - ул. "Панагюрище"

Звучи изискано и престижно, нали. И точно такъв е бил хотела. В самото сърце на Варна, красива триетажна сграда, с изваяни орнаменти, изпипани до най-малкият детайл. Вижте как е изглеждал някога:

А вижте как изглежда днес:

Порутена постройка, която чака своята реставрация с години. 

Хотел "Париж" е проектиран през 1906 г. от Геро Геров - виден варненски архитект. Била е собственост на Риза Бей Халилов. През първите години е бил само на два етажа. През 1910 г. избухва пожар на вторият и той изгаря напълно. На следващата година, сградата е ремонтирана и по проект на инженер Дъбко Дъбков, тя се сдобива с трети етаж. В партера на хотела се е подвизавала известната за своето време, сладкарница "Париж". 

През 1944 г. сградата е национализирана и в нея се настанява Вторият Милиционерски Участък. С това приключа нейната история. Ще видим каква съдба я очаква, но ако не се вземат спешни мерки във връзка с нейното реконструиране, едва ли ще е добра.

Къщата на Риза Бей Халилов

Съдбата на домът на собственика на хотел "Париж" не е по-добра. Дори напротив. Някогашната красива постройка, днес изглежда в изключително тежко състояние, от нея не е останало почти нищо. 

След сполетелият я пожар, тя изглежда ето така:

Едва ли някой ще купи сградата и ще извърши нужният ремонт, за да бъде съхранена една толкова красива културна ценност. Най-вероятно ще изчакат, времето да си свърши работата и тя да се стовари под тежестта на годините. След това някой голям предприемач ще построи на нейно място голяма офис или жилищна сграда и всички ще са доволни - и Общината, че се е отървала от един товар и собствениците, че са изкарали хубави пари от сделката.

Сградата на Турското Консулство на бул. Приморски

Няма как да не сте виждали тази сграда. Тя се разрушаваше все повече и повече пред очите на всички варненци. 

Историята й започва в периода 1899 - 1900 година. Принадлежала е на богата турска фамилия, чиято дъщеря се омъжва за тогавашният турски консул. Той от своя страна превръща сградата в център на дипломатически срещи. В нея са отсядали дипломати от цял свят.

През 2004 г., тя е премахната от списъка с паметници на културата, само забележете защо - имота попада в проекта за разширение на булевард „Приморски“. Имало е интерес от закупуване, но собственикът е поискал прекалено висока цена.

И така тази някога важна сграда, днес е дом за клошарите. 

Сигурно се питате каква ли съдба я очаква? Най-тежката - Общината е решила да я събори, поради лошото състояние, в което се намира.

Хотел "Константинопол" - ул. "Хан Аспарух"

Днес от него е останала единствено фасадата. 

Някога е принадлежала на офицер Божидар Бянов. Построена е през 1890 г. като идеята й е била да има жилищна и хотелска част. От малкото останало днес, можем само да предполагаме колко красива е била в действителност. 

Тя е още един пример колко нехайно се отнася Общината към културните ценности на града. Тъжно, нали?

Сградата на "Софийска Банка" - ул. "Преслав"

Масивна, внушителна, спираща дъха сграда, която както всички разгледани до тук е останала в забвение. Ако до сега не сте изпитали онова носталгично чувство, както когато си спомняте например нещо от детството, то сега ще го изпитате.

Тя е построена през далечната 1922 г. Проектирана е от инженер Дъбко Дъбков, а орнаментите са дело на прочутият скулптор Кирил Шиваров. Първоначално е била седалище на "Софийска Банка", след това на ДСК. 

Днес е собственост на гръцки бизнесмен, който никой не знае къде е. Говори се, че е имал намерени да я превърне в хотел, но понеже общината му отказва ползването на паркинга, зад сградата, той решава да не се занимава и си тръгва. От тогава тя стои необитаема (изключвайки бездомниците), оставена да се саморазруши и пропадне. Снимките говорят сами за себе си. В тях виждаме грозната действителност, която ни заобикаля. 

Тъжно е как може нещо толкова красиво и уникално да бъде оставено на произвола на времето и съдбата.

И сега нещо малко по-различно. Ресторант "Галатея" на нос Галата. 

Той не е културна ценност, не е бил оставен да се разрушава с години, благодарение на свлачището, което се е образувало, но успя силно да ме впечатли. Мястото днес е скрито зад полу-разрушеният фар и ако не го знаете, че съществува, сигурно няма да стигнете до него. Не, че е невъзможно, но защо да ходите на там?

Ресторантът е построен през 1968 г. и е бил най-живописният край Варна. За жалост архитектите, които са го проектирали не са отчели факта, че като изсипят огромното количество бетон, което е било нужно, ще бъде активирано свлачището. През 1997 г. пропада долната тераса на заведението, а на следващата година в морето потъват горната тераса с част от най-стария фар по крайбрежието ни. 

Днес стъпвайки на това забравено място, усещате колко магическо е било всъщност. Гледката, която се разкрива към морето е уникална. Шумът на разбиващите се вълни, те унасят... Наистина е красиво. Но не всичко е толкова прекрасно - обръщайки се с гръб към морето се виждат помещенията, където най-вероятно са били кухните. Там вече ситуацията е друга - сякаш излезли от филм на ужасите - тъмни коридори, изпочупени плочки. Не посмях да вляза на вътре, защото не знаех какво да очаквам. 

Но цялостната картина е уникална. Съвсем бегло напомня и на филма "Титаник" - ако си спомняте момента, в който влизат в потъналият кораб, минават през вратата на балната зала и в следващият момент се връщат назад във времето и зрителите виждат как е изглеждало всичко преди. Аз поне се почувствах така... 

Това е една съвсем малка част от културното наследство на град Варна. Наследство, което след още няколко година най-вероятно ще изчезне, ако не вземат спешни мерки. Някъде четох, че по закон, Общината е задължена да прави ремонт на архитектурните паметници, дори те да имат собственици. Получава се нещо като ремонт на кредит, т.е. собственика трябва да върне израсходените за реновацията средства. Закон има, но както се вижда, никой не го спазва. 

Надявам се все пак някой от управата да обърне внимание на тези здания и да се замисли, че те са тези, които създават лицето на града и без тях ще изчезне и една много важна част от същността на Варна.

Вижте още:

"Усмихни се"

Източници:

1. http://www.skyscrapercity.com
2. http://www.varnautre.bg
3. http://www.libvar.bg
4. http://www.moreto.net
5. http://petel.bg
6. http://stroitelstvo.info
7. http://dariknews.bg
8. http://more.info.bg