сряда, 11 март 2015 г.

Вълненията на Една Бъдеща Булка

булка с лаптоп

Здравейте! Казвам се Елена и съм част от Екипа на Сватбена Агенция Звезден Празник. Аз съм човекът, стоящ зад всички тези сватбени статии, описващ тенденциите, историите, традициите и всички останали детайли от Света на Сватбите. И до преди една седмица не мислех, че самата аз ще попадна във водовъртежа от вълнения, съпровождащ всяка една бъдеща булка по време на целият път към олтара. 
Но ето, че сега стоя тук и пиша тези редове, не като човек от сватбения бизнес, а като жена, на която ѝ предстои сватба :)

 ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:
На втори март, по време на една романтична разходка с любимият човек до Мидената Ферма в Дълбока, Големият Въпрос ме изненада и ме направи най-щастливия човек на Земята.
Времето в този ден беше много хубаво и още от момента на събуждането ни, усещах, че трябва да излезем някъде, да избягаме от Варна и да отидем на някое спокойно и приятно местенце. И така Мидената Ферма изникна веднага в ума ми. С бъдещият ми съпруг бяхме ходили там веднъж и останахме очаровани от обстановката. Разбира се и мидите не са за изпускане. Там ядох най-вкусните миди и горещо Ви препоръчвам да ги опитате. Та както и да е. След една чаша кафе и бърза закуска, се качихме в колата и се отправихме към Дълбока. За мой огромен късмет, в този ден гласът ми изобщо не излизаше. Говорех като някое 10 годишно хлапе, заради грипа, който върлува. 

перфектно място за предложение на брак

След около час път, стигнахме до крайната ни цел. Мидите както и предният път бяха страшно вкусни. Наобядвахме се и излязохме отвън да погледаме морето. Седнахме на едни шезлонги, за да се насладим на слънцето, което грееше и на прекрасната гледка пред нас. Както бях хванала приятеля ми за ръка, той по едно време ме избута и ми каза да си легна по-хубаво на шезлонга. Приех го като знак, че иска да се настани удобно и не казах нищо. Затворих очи, наслаждавайки се на спокойствието и шума на вълните. Но слушайки тях, долових някакво движение от дясната ми страна. Погледнах и видях, че приятелят ми, вече годеник върти нещо съсредоточено в ръце. Попитах какво прави, но отговорът му беше "Лежи си там. Нищо не правя.". Стана ми любопитно, но реших да не питам повече. Затворих отново очи и след минута усетих как ме хваща за ръка. Погледнах го, а той стоеше с пръстенче от тревичка, усмихна ми се и ме попита - "Искаш ли да се омъжиш за мен?". Стоях и не вярвах на това което ме пита. От моя страна, с едва излизащ глас, последва въпроса, "Шегуваш ли се?". А той - "Не.". Следващото което казах беше, "Разбира се, че искам да се омъжа за теб!". Най-невероятното предложение, направено от най-прекрасният за мен човек! 

пръстен направен от трева

ОРГАНИЗАЦИЯТА:
Еуфорията от предстоящата сватба обхвана двама ни почти моментално. На връщане от Дълбока, не спряхме да говорим за това кого ще каним на сватбата, кои ще ни бъдат кумове, как точно си представяме всичко, каква булчинска рокля искам аз, какъв костюм - той.
След няколко дни избрахме датата. После ресторанта. Избрахме дори темата на Сватбата - Винтидж, няма да бягаме от модата я ;) 

сватбена тема

А междувременно, една вечер след работа, годеникът ми ме изненада с невероятно красив годежен пръстен със смарагд. Застанал на колене, отворил кутийката и задаващ отново същият въпрос. А искате ли да Ви кажа какво направих аз - грабнах го от кутийката и с огромна усмивка на лицето възкликнах - "А пръстен!". Не е много романтично а? Но не може да ме обвинявате, все още съм нова в това. :)

Пръстен годежен със скъпоценен камък изумруд

Сега тепърва започва същинската част от организацията и дори самата аз забравям какво следва. Многото въпроси, които съм засягала в Блога, просто ми избягват и сякаш изобщо не съм ги чувала. Странна работа, нали? 
Сега мога открито да заявя, че знам как се чувства една бъдеща булка, защото аз съм именно такава. Знам колко е объркана тя и знам, че в главата й е пълна каша от ритуали, рокли, шаферки, куми, тържества, фотографи, танци, декорации и още куп, куп неща, за които дори в момента не се сещам. 

планиране на сватба

Хубавото е че имаме цели пет месеца, за да организираме всичко, да дооформим всички подробности и да изпипаме детайлите. Дори бих заявила, че съм и доста спокойна в момента, защото знам, че има хора, на които мога да разчитам и които ще ми напомнят за някоя важна особеност, която забравям. Хубаво е, че поне за подаръчета за гостите няма да се притесняваме, защото ще си ги изработим сами, както и поканите. Може и да не знаете, но през последните месеци, с годеникът ми започнахме да развиваме бизнес с подаръци за гости на сватба. И вече имаме една доста широка гама от продукти. Може да видите за какво става на въпрос тук - Подаръци за Сватба.
И така, надявам се да стане една хубава сватба, на която всички ще се забавляват. Надявам се и знам, че ще е така, защото с помощта на професионалистите от Звезден Празник, няма как да е иначе!

Това е за сега от мен. След пет месеца, вече щастливо омъжена, ще споделя с Вас как точно се е получило всичко :)

А да, щях да забравих! Ето ни и нас - Аз, Годеникът ми и Малкият ни пухкав шафер. Определено ще му сложа папионка :)

снимка на момче момиче и котка

Статии, които да прочетете:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Networked Blogs

Blog Dash

Top Blogs