Вечерта, Преди Сватбата

Тя:
- Какво има, да не би да ти е лошо?
- Не, добре съм.
 - Виждам, че не си добре, какво стана, моминското парти ли не ти хареса, ядосана си заради стриптизьора?
- Не, всичко беше прекрасно.
- А какво тогава? - мълчание. - Ако не кажеш на мен, на кого? От колко години сме приятелки?
- Просто... боя се да го изрека на глас...
-?!
- Добре... - погледите им се срещнаха. - Страх ме е!
- Но, от какво? - изненадата й беше искрена. - От какво се боиш?
- От сватбата, от брака, от живота след това... Просто ме е страх, ясно!
- Но, скъпа, няма защо. Обичаш го, нали?
- Така мисля. Няма какво да е друго. Сега го обичам, но след 5, след 10, след 20 години, дали ще е така?
- Разбира се, че ще го обичаш и тогава, е не по същият начин, може страстта Ви да охладнее след време, но любовта ще я има... Ако разбира се, той не направи нещо, с което да я убие.
- А той, дали ще ме обича? Дали ще съм му достатъчна?
- Ако е искрен в чувствата си сега, както твърди, ти ще си единствена за него. Разбира се, винаги ще има изкушения, както при него, така и при теб. Нормално е някой да ти допадне на вид и на характер. Това е неизбежно. Но вечер ти ще се прибираш при него, той ще си идва при теб! Заедно ще отгледате децата си... Това ще Ви е достатъчно и няма начин, някой да се намеси в отношенията Ви.
- Не знам... - очите й бяха пълни с тревога.
- Добре, нека да те питам така - Щастлива ли си, когато заспиваш вечер до него?
- Разбира се!
- А радваш ли се сутрин, когато отвориш очи и той е там?
- Да, няма нещо, което ме радва повече тогава.
- Когато се прибереш в къщи и започваш да готвиш нещо, прехвърляш ли на ум, това какво обича да яде той и какво би го куснал, само защото си го приготвила ти.
- Няма как, няма сама да си го ям, а и ми харесва, че той го харесва.
- А вечер, когато легнете и си  пуснете някой филм, когато ти заспиш, а той се протегне и ти свали очилата и те завие с одеялото, дори в стаята да е 30 градуса...
- Това е най-милото нещо...
- Тогава, защо за бога си мислиш всички тези глупости?
- И аз вече се чудя!

Той:

- Ето ме, какво става?
- А, нищо просто исках да поговоря с някой, сядай.
- Утре е големият ден, а. Преминаваш в лагера на вързаните.
- Предполагам.
- Ей, ей, чакай малко, да не се отказваш?
- Не, разбира се!
- А, ясно! Уплашил си се!
- Кой, аз?! Абсурд...
- Не думай!
- Добре де, може би малко. Просто в главата ми изникнаха куп въпроси.
- Какви, въпроси?
- Като например, готов ли съм да предприема нещо подобно? Готов ли съм да се обвържа с една жена до края на живота си?
- Ами, ако питаш мен, бягай надалече - смехът му го прободе.
- Не се шегувам, най-много ме е страх да не я разочаровам. Да се окаже, че не съм това, което е очаквала!
- О, добре! Виж тя те познава отлично. Знае за кого се омъжва. Обичате такъв, какъвто си. В това поне съм сигурен. Виждам всеки ден, как тя гледа теб и как ти гледаш нея. И ви завиждам... Благородно разбира се! Искам и мен някой да гледа така.
- Сега, да, но, ако след време си намери някой по-добър?
- Защо си мислиш, че иска по-добър? Тя иска теб, за бога! Ако имаше желание, за тези пет години можеше да си намери поне 20 по-добри от теб! Но тя е упорита, признавам й го...
- Много си забавен, да знаеш.
- Ей, приятел, Вие сте един за друг, вижда се от всякъде. Тя те разбира, нали?
- Винаги ме е подкрепяла.
- И се смее на шегите, които ти така и не умееш да разказваш като хората.
- Да, така е - лека усмивка пробяга по лицето му.
- Умна е...
- Определено.
- Готви много вкусно...
- Има някои неща, които ги приготвя уникално.
- Забавна е.
- Мхм...
- И за капак на всичко - красива.
- Няма спор в това.
- Кажи ми тогава, какво не й е наред. И ако решиш да се отказваш, може аз да те заместя, то така и така вече всичко е платено...
- Няма да се откажа, не и от нея! Знаеш ли кое ме притеснява само?
- Кое?
- Че утре, кумът ми ще вземе да сваля жена ми!

Статии, които ще Ви допаднат:
1. Тайните на Успешния Брак
2. Само за Момичета!!!
3.Сватбеният Бюджет